Една тиха трагедия се развива точно в този момент в

 „ Една тиха покруса се развива тъкмо в този миг в нашите домове и визира най-ценното ни – нашите деца. Покрай специалността ми на терапевт и работата ми със стотици деца, неведнъж съм следила зараждането на тази покруса.

 Емоционалното положение на нашите деца е в същинска рецесия. Говорете с учители или експерти, които се занимават с деца, и ще чуете същото изказване. Нещо повече, през последните 15 години учените оповестяват за притеснителни статистики, засягащи психическото здраве на децата. Забелязва се повишение на случаите на душевен разстройства:

1 от 5 деца има психологични проблеми; 43% повече деца с недостиг на вниманието и хиперактивност 37% повече случаи на меланхолия при младежите 200% повече случаи на самоубийства измежду децата на възраст 10-14 година

Колко още доказателства ни трябват, с цел да прогледнем?

Не, „ повече наложителни прегледи “ не е отговорът!
Не, „ просто са родени такива “ не е отговорът!
Не, „ отговорно за това е учебното заведение “ не е отговорът!

 Да, мъчително е да си го признаем, само че в доста случаи ние, родителите, сме отговорът за проблемите на децата ни. Научно потвърдено е, че мозъкът може да се пренастрои под въздействието на външната среда. За страдание, с тази среда и тези способи на образование ние пренастройваме мозъка в неправилна посока и с това способстваме за проблемите на децата ни. Да, има и постоянно е имало деца, които са родени с проблеми и макар напъните на родителите – те не могат да ги преодолеят. Днес не приказвам за тези деца. Говоря за многото други деца, чиито проблеми са артикул на фамилната среда, основана от родителите им. Забелязала съм в моята процедура, че когато родителите трансформират настройката си към родителството, децата им също се трансформират.

Какъв е казусът?

Днешните деца са лишени от съществени съставни елементи, с цел да имат едно щастливо детство, да вземем за пример:

Родители, които са на тяхно разположение емоционално; Ясни граници, ясни насоки; Отговорности; Балансирана диета и задоволително сън; Движение и игра навън; Креативни игри, обществени контакти, опцията да изпитат досада и сами да я преодолеят.

Вместо това децата получават:

Родители, захласнати от цифровите устройства; Родители, които са разрешили на детето да ръководи дома им; Чувство за предимство, вместо отговорности; Недостатъчно сън и нездравословна диета; Заседнал живот; Безкрайно доста източници на стимулации, незабавно задоволство и липса на всевъзможни скучни моменти.

 Можете ли да си визиите по какъв начин ще отгледаме крепко потомство в толкоз нездравословна среда? Няма по какъв начин! Разбира се, да си родител не е елементарно и не можем да променим човешката природа, само че резултатите, които виждаме, са плашещи. Нашите деца заплащат за небалансираното си детство със своето прочувствено и психическо здраве.

Как да изправим стореното?

 Ако желаеме децата ни да пораснат като щастливи и здрави възрастни, би трябвало да се събудим от този сън и да се върнем към основите. Все още не е късно! Казвам го, тъй като стотици от моите клиенти са забелязали позитивни промени у децата си единствено след няколко седмици (дори дни), с помощта на тези препоръки:

Установи ясни граници и запомни, че ти си на първо място родител на детето си, а не приятел; Предложи на детето си уравновесен метод на живот, изпълнен с това, от което то се нуждае, а освен от това, което желае. Не се опасявай да казваш „ Не! “. Храни го с повече здравословна храна и с по-малко чипсове, бонбони и т.н.; Прекарвайте най-малко един час дневно измежду природата: карайте колело, катерете се, отидете на лов на риба, наблюдавайте птиците или насекомите; Забранете цифровите устройства на вечеря (това се отнася и за вас самите); Играйте най-малко един път дневно на някаква игра; Включвайте детето си всеки ден в едно домакинско обвързване (сгъването на прането, разчистването, разопаковането на покупки, подреждането на масата); Осигурете здравословно количество сън на детето си и махнете технологиите от спалнята му; Научете детето си на отговорност и самостоятелност. Не го предпазвайте от дребните неточности и го научете на тези умения, които ще му оказват помощ да преодолее трудностите на живота: не подготвяйте раницата на детето си, не му я носете, не носете в учебно заведение забравената кутия с обяд и не белете банан на 5-годишно дете (то може и само). Научете детето на нужните умения, с цел да свърши тези задания, вместо вие да ги вършите за него. Научете детето си, че не всеки път ще получава задоволство на мига. Осигурете задоволително благоприятни условия за „ досада “, тъй като по време на скуката се ражда творчеството: Не се чувствайте длъжни да забавлявате детето си постоянно; Не използвайте технологиите, с цел да преборите скуката; Избягвайте да употребявате технологии по време на хранене, в колата, в ресторанта, в магазина. В тези моменти мозъците им схващат какво е скука; Помогнете им да се оправят със скуката като им дадете хрумвания за това какво могат да вършат, когато им е скучно; Бъдете разполагаем на детето ви и го научете по какъв начин да поддържа връзка с хората; Изключете телефона си, до момента в който детето не си легне, с цел да избегнете цифровото разсейване; Научете детето ви да се оправя с страстите си. Научете го по какъв начин да поздравява, по какъв начин да демонстрира емпатия, по какъв начин да се държи на масата, по какъв начин да води разговор; Свържете се с детето си прочувствено – усмихвайте се, прегръщайте го, целувайте го, гъделичкайте го, четете му, танцувайте, скачайте и лазете с детето си.

 Трябва да предприемем нещо, би трябвало да използван тези промени в живота на децата си, преди цялото потомство да полудее! Още не е прекомерно късно, само че скоро ще бъде... “

Виктория Прудей

Инфо: www.dama.bg